» » » » Италиански Неореализъм с вход свободен


Дом на киното представя трета част от новата си програма „Светът на киното“. След поредицата „Гангстерски филми от 30-те” и „Чехословашката нова вълна – 8 забранени филми от 1969”, на фокус са емблематични заглавия от Италианския Неореализъм, създадени от майсторите на италианското кино Роберто Роселини, Федерико Фелини, Виторио де Сика, Виторио де Сета и Луиджи Коменчини. Освен игралните шедьоври, филмовата селекция ще представи и три документални филма, които проследяват развитието на Неореализма.

Програмата се реализира със съдействието на Италиански културен институт, Посолство на Италия и Национален филмов център.

Вход свободен.

П Р О Г Р А М А

10 април 2014 г., 18:30 ч. - „Германия, година нула” (1948 г., реж. Роберто Роселини)
Сюжетът разказва за времето след Втората световна война и живота на момченце на име Едмунд, което се стреми по всякакъв начин да помогне на бедното си семейство. Срещата му с негов стар учител обаче, променя трагично живота му.

17 април 2014 г., 18:30 ч. - „Стромболи” (1950 г., реж. Роберто Роселини)
Изключително въздействащ портрет на жена, изпаднала в екзистенциална криза. Карен (Ингрид Бергман), е бежанка от Литва, която се омъжва за италиански рибар (Марио Витале) и заминава с него в родното му градче Стромболи. Оказала се в изолация, Карен се предава на мрачните си емоции. Този сюжет може да звучи встрани от постулатите на Неореализма, но всъщност „Стромболи” е успешен по-различен опит, в който неореалистичните търсения присъстват и „работят” чрез образа на рибаря и неговия изолиран живот.

24 април 2014 г., 18:30 ч. - „Умберто Д.” (1952 г., реж. Виторио де Сика)
Сценарият разказва за Умберто Доменико Ферари – пенсиониран държавен служител, който е в постоянно противоречие с хазяйката си и в безкрайно безпаричие. Единствените му приятели са бременната му прислужница и кучето му Флик. Доказателства, че „Умберто Д.” е наистина впечатляващ филм са номинацията за „Оскар” за сценария на Чезаре Дзаватини и номинацията за Голямата награда на фестивала в Кан.

8 май 2014 г., 18:30 ч. - „Мамини синчета” (1953 г., реж. Федерико Фелини)
Това е третото заглавие във впечатляващата режисьорска кариера на Фелини и един от най-емблематичните италиански филми за всички времена. Сюжетът ни среща с петима младежи: Фаусто, Алберто, Моралдо, Леополдо и Рикардо. Всеки един от тях търси смисъла на своя живот през личните си грешки и схващания за добро и лошо. Освен от критиката в Италия, филмът получава признание и от Американската филмова академия  и е номиниран за оригинален сценарий, а Федерико Фелини печели „Сребърен лъв” на фестивала във Венеция.

15 май 2014 г., 18:30 ч. - „Хляб, любов и фантазия” (1953 г., реж. Луиджи Коменчини)
„Хляб, любов и фантазия” не е типичният неореалистичен филм. Появата му е един от първите знаци, че социално-политическата мощ на това кинонаправление е отслабнала. Филмът е романтична комедия, в която участват звездите Джина Лолобриджида и Виторио де Сика. Персонажът на Де Сика е военен ветеран, изпратен в малък град, където моментално хлътва по две жени. Едната е на средна възраст, а другата е млада и палава. Действието в „Хляб, любов и фантазия” често разчита на фарсови ситуации – похват, който би бил недопустим в първите творби на италианския неореализъм. Комедията получава одобрението на зрителите, а режисьорът се сдобива със „Сребърен лъв” във Венеция.

22 май 2014 г., 18:30 ч. - „Пътуване в Италия” (1954 г., реж. Роберто Роселини)
Сценарият разказва за разпадането на брака между Катрин и Алекс Джойс (в ролите са Ингрид Бергман и Джордж Сандърс), случващо се по време на едно тяхно пътуване из Италия. Емоционален и психологически, филмът е обявен от най-авторитетното френско филмово издание “Cahiers du cinéma” за основополагаща модернистична творба.

29 май 2014 г., 18:30 ч. - „Бандити в Оргозоло” (1961 г., реж. Виторио де Сета)
Главни персонажи са братята Микеле и Пепеду от градчето Оргозоло, чието единствено препитание е отглеждането на овце. Техният спокоен и еднообразен живот се променя само за ден, след като в градчето идват бандити. След нелепи обърквания и несправедливи обвинения, Микеле също става бандит, но с единствената цел да осигури препитание и дом за брат си и майка си. „Бандити в Орголозо” до такава степен впечатлява зрителите и критиците, че никой не се учудва, когато си тръгва от фестивала във Венеция с четири награди.

Неореализъм 1943-1954 (документална поредица, реж. Джампиеро Тартани). Антология на италианското кино от посочения период, състояща се от три филма и представлява задълбочен поглед върху целия път и постижения на италианския неореализъм.
  • 5 юни 2014 г., 18:30 ч. - Част 1 / до 1945 г.
  • 19 юни 2014 г., 18:30 ч. - Част 2 / до 1950 г.
  • 26 юни 2014 г., 18:30 ч. - Част 3 / до 1954 г.


«
Следващо
По-нова публикация
»
Предишно
По-стара публикация

1 коментара:

  1. Много ви благодаря за интересната статия.Когато гледаш за различните таланти от света виждаш че във всеки един е имало нещо като лудост.Дали ще говорим за художниците или композиторите, то най -добрите са имали големи проблеми в общуването с хората.Благодаря ви за тази статия и за този сюжет ,който може да звучи встрани от постулатите на Неореализма, но всъщност „Стромболи” е успешен по-различен опит, в който неореалистичните търсения както и вие добре ни пишете.За мен това е доста трудно постижимо, но ето поредното доказателство, че няма невъзможни неща.

    ОтговорИзтриване