Седмица на екологичните филми в София

Фондация „Европейски екологичен фестивал” организира поредното издание на „Зелено кино: Седмица на екологичните филми в София”. По време на инициативата ще бъдат показани наградените филми на 7-мия Международен фестивал „Зелена вълна – 21 век”, който се проведе от 27 до 29 септември 2012 г. в град Кърджали.

Седмицата на екологичните филми в София ще протече от 3 до 7 декември 2012 г., в Лилавия салон на Чешки център.

Прожекциите от поредицата Зелено кино са с вход свободен.

ПРОГРАМА

3 декември 2012 г., понеделник, 17.00 до 20.30 ч.

• Откриване на Изложба еко плакати на студенти от програма „Графичен дизайн”, Департамент „Кино, реклама и шоубизнес” към Нов български университет.
• Откриване на Изложба еко плакати на студенти от специалност „Плакат и визуална комуникация” на Националната художествена академия, както и на уникалната изложба TRASH MADE на чешки дизайнери и художници.
• Откриване на „Зелено кино: Седмица на екологичните филми в София”
• „Петрол в замяна на какво?” (CEE Bankwatch Network, Лука Томасини, Италия-Чехия-Великобритания-Франция-България-Нигерия-Германия, 2011, 60') - Мисия на разследващи журналисти и еколози от Италия, Франция, Великобритания и България посещава делтата на река Нигер през септември 2011 г. Филмът представя разкритията им относно някои от най-големите имена в петролната индустрия.
• „Свидетел на Земята” (Public Service Broadcasting Trust, Аканкша Джоси, Индия, 2011, 60') - Четири обикновени хора - учител, фермер, овчар и баща се оказват на предна линия в най-голямата и сложна криза на Земята: промените в климата. Като представители на най-старите племена в Индия, те свидетелстват пред науката за промени, които засягат техния ежедневен живот. Героите живеят в разнообразни климатични пояси - планините в Нагаланд, степите на Куч, делтата на река Ганг и горите на централна Индия и използват това предизвикателство в занятията си свързани с природата. Техните животи пътуват през тъмните лабиринти на многоизмерната криза като отразяват историите на нашето време - за дървета, мини, маймуни, дърводобив, реки, семена, водопади, цветя и за духа на непреходното.
• „Делото Бисер” (БНТ-Пловдив, Цветан Симеонов, България, 2012, 30') - В началото на февруари 2012 г. стената на един от язовирите в България се пропуква. Стихията помита село Бисер. Загубени са множество животи, сриват се къщи. Държавата за пореден път започна да брои язовирите, да оглежда потенциално опасните водоеми и да търси дефекти в системата. Вината пада основно върху природата. Неизбежно се натрапва паралелът с наводнението в град Цар Калоян през 2007 г. И тогава прокуратурата започва следствено дело. Сега отново прокурори и следователи от Хасково и Харманли издирват виновни. Вероятно и делото „Бисер" ще продължи няколко години. Филмът представя една пълна картина на опустошението с коментари за всичките му параметри.

4 декември 2012 г., вторник, 18.00 до 20.30 ч.

• „Чиста вода” (bTV Media Group, Венелин Петков, България, 15') - Река Искър снабдява София с по-голямата част от питейната й вода. Но преди да достигне до градските чешми, чистата планинска река трябва да протече през голямо незаконно сметище в полите на близкия град Самоков. Еколозите твърдят, че години пренебрежение са превърнали сметището в биологическа и химическа заплаха за всички по течението на реката. Тонове строителни отпадъци, азбест, автомобилни течности и трупове на домашни животни са струпани на площ от около 500 кв.м. Списъкът на незаконните отпадъци включва дори утайката от самоковската пречиствателна станция за отпадни води. Вместо да вземат крути мерки и да наложат строги санкции и контрол, местните власти просто изпращат булдозери, които да изравнят терена и да покрият незаконните отпадъци с камъни и пръст. В резултат на това местните жители и фирми продължават да изсипват всичко в коритото на реката - необезпокоявани и напълно безплатно. “Чиста вода” е тревожна история за безхаберието, хаоса и липсата на план за отпадъците - три неща, които стават все по-типични за градовете в България.
• „Дивата Скандинавия” (Швеция, Gulo Film Productions, Оливър Гоецл, Германия, 2011, 49') - Швеция – страна на скалисти островчета, гори и лосове. Високите плата на Националния парк „Сарек“ остават покрити със сняг почти през цялата година. Специалистите като големият сив бухал са се адаптирали към своя леден хабитат - хищникът чува плячката си под снега. За лосовете зимата е особено труден период, в който липсва дори едно зелено листенце. През тези месеци те загубват почти половината си телесното си тегло. През времето, когато пеещите лебеди се завръщат в Швеция, повечето езера са все още замръзнали, но двойките вече пазят териториите си. Натрапниците са жестоко атакувани. През пролетта дори ухажванията на тетревите са в своя пик. Мъжките се подчиняват на строги правила в боевете си. Тяхна цел е единствено червената вежда на противника. Изумително поведение, за пръв път разкрито от високоскоростната HD камера.
• „Последните рибари” (Greenpeace UK, Джак Прайс, United Kingdom, 2012, 5') - Ревизия на риболовните закони в Европа се прави само веднъж на десет години, така че трябва да сме сигурни, че този път ще успеем. Искаме обща риболовна политика, която да подкрепя устойчивия риболов, да сложи край на изхвърлянето на нежелан улов и да постави здравето на моретата ни на първо място. Последните рибари във Великобритания говорят за трудностите на риболова в малък мащаб в Европейския съюз.
• „Дивият град Найроби” (ORF, Удо Маурър, Австрия, 2012, 50') - Столицата на Кения - Найроби съчетава противоположностите. Метрополисът с повече от 3 млн. жители е сред най-модерните градове на африканския континент. В същото време Националният парк „Найроби“ се намира буквално на прага на града. Това е границата, на която се срещат суровата дива природа и човешката цивилизация. В самите покрайнини на града една проста телена мрежа бележи края на парка, където лъвове, хиени, жирафи и носорози бродят в тревата. Филмът показва как хората и дивите животни, рамо до рамо, а понякога и лице в лице, споделят живота в големия град.
• „Морската сврака” (Lennauchfilm, Сергей Циканович, Русия, 2011, 26') - Филмът разказва за морската сврака - птица, която гнезди на островите в полярното Бяло море. Докато наблюдава личния живот на птичите семейства, зрителят опознава основите на етнологията, открива че птиците имат разнообразие от характери, както и индивидуални характеристики и навици. Филмът е пълен с уникални видеоматериали, незабравими сцени и факти, които на моменти изненадват дори биолозите. Живеем в толкова чудесен свят, трябва само да можем да го забележим.

5 декември 2012 г., сряда, 18.00 до 20.30 ч.

• „Догона” (Osmoza Production - Karter Film, Киро Урдин, Белгия&Македония, 2010, 26') - История за догоните, мистериозното племе от Мали, Африка.
• „Избраните. Последни свидетели” (Гинка Чолакова, България, 90') - Филм за една древна традиция в нестинарското село Българи. На 3 и 4 юни местната общност празнува дните на Св. Св. Константин и Елена. Събират се в Конака (домът на Св. Константин), посещават свещените извори на светците, принасят жертва. Вечерта нестинарите танцуват на жар, с вяра, че така ще изгонят злото от селото. Следвахме хода на действието без намеса. В продължение на 11 години, използвахме различни камери и разпитахме известни учени за тяхното експертно мнение.
• „Дървото побира само едно птиче гнездо” (Министерство на културата на Китай, 2010, 30') - Жанли е древно селище на националността донг в префектурата на националностите Мияо и Донг в Югоизточната част на провинция Гуйжоу на Китай. Местните следват теорията на "уместния прираст", която се предава от предците им. Те успешно контролират прираста на населението с помощта на тайна билка и са постигнали хармония между човека и природата.

6 декември 2012 г., четвъртък, 18.00 до 20.30 ч.

• „Екопия: Еко-градове” (Deutsche Welle, Дейзи Вайсброт, Германия, 2012, 26') - Хамбургският Хафен Сити и еко-градът в Тянджин са създадени като градове модели за устойчиво и природосъобразно строителство. В Северна Германия десет нови жилищни сгради се издигат в рамките на най-големия вътрешно-градски строителен обект в Европа, специално проектирани, така че да създадат жива градска атмосфера по брега на старата река Елба. Еко-градът в Тянжин, Източен Китай, от друга страна израства върху девствена земя. Сателитният град е възприеман като тест за способността на китайските градове да намалят консумацията на енергия.
• „Екопия: Светът на знанието” (Deutsche Welle, Ева Рихтер, Германия, 2012, 26') - Училищни сгради построени от добита на място глина в Буркина Фасо с усъвършенстван дизайн на покрива и естествена вентилация. Университетски кампус в Южна Корея, който е наполовина под земята и се слива със заобикалящият го парк и виртуална, проектирана от компютри научна лаборатория в Германия, която изследва работната среда на бъдещето. Три проекта за образование и стабилност, отразени в специален репортаж, който показва и архитектите в процеса на работа.
• „Пазители на дъждовната гора: Маша Каука в Амазония” (Deutsche Welle, Фраук Сандиг, Германия, 2012, 26') - Мюнхенският издател Маша Каука се присъединява към усилията за запазването на най-голямата в света горска еко-система с уникален проект. С помощта на две местни племена тя създава международна академия дълбоко в дъждовната гора на Еквадор. Това ще бъде място, където студентите от немски колежи и университети да могат да извършват полеви изследвания, докато индианците получават обучения и разбират как да печелят пари от научен туризъм. Тази идея превръща местните в пазачи на своите собствени гори - радикална алтернатива на натиска да продадат земята си за добив на петрол или дървесина.
• „Жабешки тревоги” (Deutsche Welle, Германия, 2012, 28') - Над 100 вида жаби населяват дъждовните гори на Камерун поне за сега. Учените изследват как са се променили жабешките хабитати там, кои видове са застрашени и кои може вече да са изчезнали. Много от тях не са по-големи от човешки нокът. Други, като местната жаба Голиат, тежат повече от 3 кг. Жабите принадлежат към семейството на амфибиите. На човека са познати около 5 000 типа земноводни. Повечето от тях живеят в тропическите дъждовни гори. Но земноводните са в опасност навсякъде по света. Над 30 процента от всички видове амфибии в момента са класифицирани като застрашени в червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Числеността им намалява по-бързо от всяка друга група гръбначни. Марайке Хиршфилд и Марк-Оливер Рьодел правят откритие. Тропическите еколози Марк Оливер Рьодел и Марайке Хиршфилд от Института за изследване на еволюцията и биоразнообразието "Лайбниц" в Берлин, от години извършват изследвания в тропическите дъждовни гори около планината Маненгуба в северозападен Камерун. Учените търсят отговорите на няколко неотложни въпроса. Как се променят жабешките хабитати? Кои видове са застрашени и кои са вече изчезнали?
• „Гастролът на боклука” (RAI Report, Емилио Касалини, Италия, 2011, 17') - За да изхвърлят и рециклират материалите от пластмаса, производителите трябва да внесат данък, удържан при източника, който всъщност се заплаща от всички данъкоплатци. Но преди дори да бъдат преработени, пластмасовите отпадъци изчезват от Италия и са изпратени в други посоки, по-точно към Китай, от където по-късно се завръщат под формата на играчки и други евтини стоки. Те обаче понякога са конфискувани, защото са замърсени с токсични вещества. Какво се е случило междувременно ще разберем от този филм. 

7 декември 2012 г., петък, 18.00 до 20.30 ч.

• „Зелената аптека” (Нова телевизия, Николай Василковски, България, 2012, 14') - Портрет на един уникален човек, посветил живота си на събирането на билки и други ценни растения от цял свят. В малкия планински град Троян Веселин Орешков живее напълно по правилата и законите на природата. Той отглежда растения без помощта на изкуствени вещества. За повече от 50 години старият човек е изобретил стотици уникални рецепти за по-добър и здравословен живот.
• „Пределите на светлината” (ORF (Austrian Broadcasting Corp.), Стив Николс, Aвстрия, 2011, 50') - Различаваме света главно чрез зрението си. В същото време светлината, която използваме, за да виждаме, е само малка част от електромагнитния спектър, който ни заобикаля и въздейства на животите ни. От рентгеновите лъчи до микровълните, от ултравиолетовото до инфрачервеното, ще изследваме света на цветовете, както на видимите, така и на невидимите. Ще открием какво всъщност е цветът и как работи нашето цветно зрение и ще го сравним с това на други създания, някои от които виждат по-малко, а други повече цветове от нас. Ще изследваме насекомите, които могат да виждат ултравиолетовата светлина, змиите, които използват невидимите инфрачервени лъчения, за да хващат плячката си, както и птиците, чието цветно зрение е много по-чувствително от нашето. След многократно награждаваните филми "Пределите на възприятието" и "Пределите на времето", това е третата, последна част на трилогията, която изследва какво има отвъд границите на ежедневното ни възприятие. В един вълнуващ час това пътуване през целия спектър изследва странни светове - светове, които не сме и сънували, че съществуват.
• „Фермерът Джак” (IL Luster Productions, Аржан Уилшът, Кралство Нидерландия, 2012, 14') - Джак Янсен води щастлив живот на земеделец. Когато цените изведнъж падат, той попада в драматична спирала, водеща надолу, която го кара да работи повече, за по-малко пари. Един търговец и един учен като че ли имат решение, но ще реши ли това проблемите му? Или лекарството ще се окаже по-лошо от болестта?
• „Затоплянето” (LUETHJE SCHNEIDER HOERL | FILM, Кнът Каргер, Германия, 80') - Затоплянето свързва хора от цялата земя, чиито животи са белязани от глобалното затопляне. От Гренландия до Намибия, това са портретите на тези, които изпитват ефекта от промените в климата, както и на няколко учени и инженери на алтернативни енергийни технологии. В Африка, промяна от само 2 градуса ще унищожи основата на живота. В Гренландия днес фермерите могат да отглеждат зеленчуци в земя, която до преди само десетилетия е била скована във вечен лед. Индустриализираните западни страни и емисиите от CO2, които те произвеждат са основните фактори за глобалното затопляне. Човешката дейност се е превърнала в решаващ глобален параметър и ще промени лицето на света, ако не обмислим наново избора си.