 |
Кадър от филма „11 без 10”
|
14.09.2012 г., 18:45 ч. – „Мед” (Турция-Германия, 2010, 103
мин. Игрален, цветен.)
Най-добрият приятел на малкия Юсуф е неговият баща Якуп. Той
осигурява скромния живот на семейството с меда, който събира от дърветата в
глухата турска провинция. Юсуф е тихо момче, а неговата майка Зехра се тревожи
за бъдещето му – той може да тръгне по стъпките на баща си, но е възможно
обучението в училище да му предложи други възможности. Ала добивът на мед
намалява и в същото време Юсуф изпитва затруднения с четенето. Страх обсебва
семейството, когато един ден бащата на Юсуф не се прибира от гората. Момчето
изпада в мълчание, а красивата му млада майка е отчаяна. Един ден Юсуф събира
цялата си смелост и навлиза навътре в гората, за да намери баща си. Пътешествие
към непознатото.
15.09.2012 г., 18:30 ч. – „На прага на рая” (Германия, 2007,
120 мин. Игрален, цветен.)
На прага на Рая ни разхожда между Турция и Германия, за
да разкаже сложната история на пресичащи се житейски съдби, в които надеждите и
мечтите на героите се вплитат в търсене на любовта и родителите. Главните герои
са двама мъже и две жени – баща и син, майка и дъщеря, – които поотделно
обхващат две разбити семейства. Али (Тунсел Куртиз) е енергичен
седемдесетинагодишен човек, потушаващ самотата си с посещения при проститутки.
Синът му Неджат (Баки Даврак) е млад професор. Али си пада по Йетер (Нурсел
Кьосе) – проститутка на средна възраст, също туркиня, която се съгласява да се
пренесе при него, за да избегне гоненията на местните мюсюлмански
фундаменталисти. Става ясно, че Йетер има двайсетинагодишна дъщеря – Айтен
(Нургюл Йезилджай), която още живее в Турция.
16.09.2012 г., 19:15 ч. – „Музиката на Истанбул” (Германия-САЩ,
2005, 90 мин. Документален, цветен.)
Музиката на Истанбул представя западната гледна точка –
поглед от дистанция към чуждия, еротичен, опасен, изкушаващ град. Филмът е
търсене, одисея, предприета, за да се проучат музикалните извори, влияния и
перспективи на града. Истанбул е изгарящ град. Ако Берлин бе най-модерният град
в началото на 90-те години, а Хавана в края на 90-те, може би началото на
новото хилядолетие даде на Истанбул шанса да представлява тоталния мегаполис на
Европа – просто трябва да го усетите! Но принадлежи ли Истанбул въобще на
Европа? Напоследък доста диджеи, музиканти и артисти от цял свят идват в
Истанбул. Те търсят вдъхновение, опитвайки се да разкрият тайните на
прелестната красота. Всички възможни предубеждения, които сте имали спрямо
турската музика, ще изчезнат тутакси след като се докоснете до неимоверно
богатото съчетание от музикални стилове в Музиката на Истанбул. Сред
най-силните моменти във филма са кюрдска жена, пееща в турска баня, от чийто
божествен глас ще ви побият тръпки на радост, и рап-певец, който изстрелва по
1500 турски думи в минута в най-впечатляващото рап-изпълнение, което някога сте
чували.
16.09.2012 г., 21:00 ч. – „Храна за душата” (Германия, 2009,
99 мин. Премиера за България, игрален, комедия, цветен.)
Когато младият ресторантьор Зинос е изоставен от
дългогодишната си приятелка Надин, защото прекарва повече време в ресторанта си
„Храна за душата”, отколкото с нея, той решава да го продаде и да я последва в
Шанхай. Заведението се намира далеч от туптящото, модерно сърце на Хамбург, в
неприветливия квартал Вилхелмсбург и помни много по-добри времена. През
последните три седмици до продажбата пълна анархия завладява „Храна за душата”:
готвачът решава да сготви всички ястия, които винаги е искал да приготви, новият
DJ кара клиентите да танцуват, след като се нахранят, художници използват
ресторанта за изложбена зала. Но всичко това се харесва на клиентелата.
Постепенно заведението добива култов статус, а Зинос осъзнава, че ще направи
огромна грешка, ако се раздели с „Храна за душата”. Когато научава, че
ресторантът ще бъде съборен, за да се построи мол на негово място, Зинос се
опитва да направи и невъзможното, за да го предотврати.
17.09.2012 г., 18:00 ч. – „Имало едно време в Анадола” (Турция-Босна
и Херцеговина, 2011, 150 мин. Цветен.)
Животът в малко градче е като път през степта – усещането,
че зад следващия хълм ще се покаже „нещо ново и различно”, се губи в неизменно
сходните, заострени, изчезващи или безкрайни влачещи се друмища.
18.09.2012 г., 19:00 ч. – „Интернационалът” (Турция, 2006,
105 мин. Игрален, цветен.)
Историята на малко градче в Турция през 80-те, където
местният военен комендант решава да наеме музикалната градска трупа, която си
изкарва пари като озвучава радио пиеси и да я направи военен оркестър, за да
посрещнат официална делегация, която се очаква да посети провициалното градче.
Дъщерята на диригента тайно изповядва комунистическата идеология. Един ден по
време на репетиция,тя пуска Интернационала на музикантите и те решават да го
включат в официалното музикално посрещане на военната делегация, без да
осъзнават, че това може да им докара големи неприятности.
19.09.2012 г., 18:45 ч. – „11 без 10” (Турция, 2009, 110 мин.
Игрален, цветен.)
За страстния колекционер Митхад, Истанбул е толкова
безкраен, колкото са и колекциите му, а за портиера на сградата, в която живее
Митхад – Али, Истанбул не е нищо повече от няколко махали около кооперацията,
която обитават. Когато съседите решават да разрушат и построят наново сградата,
за да я укрепят и направят по-надеждна при земетресения, Митхад е изправен пред
предизвикателството да спаси колекциите си.
Няма коментари: