От 15 до 17 декември 2011 г. в Конферентната зала на
Софийския университет „Св. Климент Охридски” отново ще се проведе Фестивала на
етнографския и антропологичен филм. Второто издание е с тема: Балкани. В
програмата са включени филми от България, Сърбия, Гърция, Турция, Македония и
Косово.
В трите фестивални дни акцентите ще падат върху различни
тематики: на 15-ти фокусът ще бъде към най-свободния етнос на Балканите –
ромите; на 16-ти – религията; на 17-ти ще бъде показана запазената в съвремието
традиция.
Фестивалът се осъществява от Сдружение за културни
инициативи, в партньорство с катедра “Етнология” към СУ, Академично етноложко
сдружение и издателство Вакон.
И тази година, входът за трите фестивални дни е свободен!
ПРОГРАМА
15.12.2011 г., четвъртък
18:00 ч. – Откриване
18:15 ч. – „Хотел Рай” (София Тзавела, продукция на HBO и АГИТПРОП, България, 54 мин.)
Младият Демир мечтае за сватба. Но бетонният цигански блок,
в който живее на края на провинциален град в България, не е място за романтични
начинания. Преди 25 години тук е имало всичко за един панелен социалистически
рай: от паркет до домофон, мечтания ТЕЦ, улични лампи, пейки под ябълковите
дървета пред входовете. Някой нарекъл мястото Хотел „Рай” и така останало.
Обаче с годините блокът постепенно се променял. Паркетът изчезнал. Водата
спряла. Светлините изгаснали. Днес всеки от
1 500-те обитатели на блока има план как да си върне мечтата по
изгубения Рай.
19:20 ч. – „В Кавракирово с песен на зурни” (Георги Крумов,
Стоян Радулов, Милена Чирпанлиева, продукция на TVT, България, 25 мин.)
В югозападното село Кавракирово, недалеч от Петрич, зурната е най-важният инструмент за местните
музиканти, радва се на топъл прием, обичана е и е тачена. Още щом чуят първите
й тонове, местните хора са готови да се хванат на хорото – бавно, тежко или
както го описва един чешки музиколог – бързо, „сатаническо”. Аналогията не е случайна – навремето зурните били
част от русалийските празници. А някои от онези стари мелодии се изпълняват още
по селските тържества. Зурната и нейните пазители - майстори и музиканти - е и
основната тема на документалния филм на Телевизия Туризъм. Лентата запечатва
традицията на "баш майстора свирач" Курта Демов, отпреди 100 години,
чийто синове, внуци и правнуци, братя и братовчеди ставали все големи майстори
на зурната и бащи на нови свирджии.
19:50 ч. – „Бетонни фараони” (Йордан Тодоров, продукция на
HBO и АГИТПРОП, България, 47 мин.)
Филмът разказва за възхвалата на живота във всичките му
измерения – тук и в отвъдното. Виждали ли сте чешма, от която текат вино и
ракия? А къща в петнадесет цвята, съчетаваща с PVC дограма в уникалния стил
роко-бароко? Плазмен телевизор под земята? Добре дошли в колоритния свят на
калдарашите – общност, наброяваща не повече от 1 млн. души по целия свят. “Бетонни
фараони” е пътешествие сред лайфстайла и традициите на една от най-затворените и
интригуващи ромски групи. Ще се разходим из новата къща и историите на
харизматичен цигански барон. Ще научим за актуалните тенденции в ромските
надгробия. Ще слезем в подземните домове от африкански гранит, обзаведени с легла, гардероби, стереоуредби и включен
мобилен телефон за директна връзка с другия свят.
20:45 ч. – „Емануел” (Младен Стаич, Младен Милосавлевич, Сърбия,
43 мин.)
В последните двадесет години все по-голяма част от ромското население в Лесковац стават евангелисти
и петдесетници. Филмът „Емануел” се стреми да открие причините за тези промени
и начинът по който те влияят на предишния начин на живот на новите вярващи. А също
и мнението на тези членове от общността, които не са склонни да приемат новите влияния.
21:30 ч. – Коктейл
16.12.2011 г., петък
18:00 ч. – „Сестрите на Лилит” (Емел Челеби, Неджати Сьонмез,
Турция, 41 мин.)
Три жени, които живеят в хармония с природата и в природата,
без да отстъпват на никого с труда си – като овчар, който живее със стадото си
в планината, като рибар, който отива в морето всеки ден , въпреки че не може да
плува, като земеделски производител, който се грижи за своя дом и купува и
продава земя, когато се налага. Те представят продуктивен начин на живот, все
още неоткъснат от природата. Това е песен на възхвалата за силната и
продуктивна идентичност на жените, разказана от чрез историите на три
характера.
19:00 ч. – „Между полумесеца и кръста” (Георги Крумов, Стоян
Радулов, Невена Граматикова, продукция на TVT, България, 34 мин.)
Филмът разказва за една изключително малко позната част от населението на България – къзълбашите,
изповядващи алевизма – религиозно течение в неортодоксалния ислям, близко до
неговия автентичен вид и твърде общо с ранното християнство. Учението им е
тайно, предава се от уста на уста в родово<религиозните общини, наречени джемове”,
записва се понякога на ръка в обикновени тетрадки, а религията им е скрита,
затова и слабо позната. Камерата посещава няколко от селата, населени от
алевиите в Лудогорието, както и три от свещените за тях места – текета, сред
които и небезизвестното Демир баба теке в ИАР „Сборяново”. Лентата показва
богатството на културата и традициите на днешните алевии, фокусирайки се върху
историята, живота, празниците и обредността. Заснет е в детайли най-големият им
празник – Хъдърлез. Това са те – българските алевии. Част от един народ на кръстопът
- между полумесеца и кръста.
19:40 ч. – „Мир за всички” (Елизабета Конеска, Македония, 26
мин.)
В западната част на Македония в град наречен Македонски Брод
съществува храм наречен църквата Св. Николай и тюрбе Хидир баба. Днес в този
храм се молят християни и мюсюлмани и всички са съгласни, че той принадлежи на
всички и може бъде използван от всички.
20:10 ч. – „Граница(та)” (Атина Пеглидоу, Гърция, 55 мин.)
Миграцията през гръцко-албанската граница се определя от
постоянния поток от хора и стоки от едната страна на границата до другата,
легални или нелегални. Този поток игнорира линията, която разделя двете държави
и създава мрежи от икономически и социални връзки. Това явление се обяснява не
само с географската близост, но и с повторно установените исторически връзки
между двата съседни региона от двете страни на границите, както и сложното
културно сходство между общностите и етническите групи. Филмът се основава на дългосрочна
теренна работа, с фокус върху жизнения
опит на субектите, следва техните маршрути през границата и с помощта на
визуалните средства записва техните тълкувания, мотиви и дилеми.
17.12.2011 г., събота
15 :30 ч. – „Долината на маските” (Симеон Григоров, Симеон
Мильов, България, 22 мин.)
Ритуалите са носители на памет, а паметта значи да разказваш. Това, че сурвакарския празник е
оцелял и го има, както обикновено казваме от незапомнени времена, това означава, че сме запазили паметта за нещо, разказа.
16:00 ч. – „Джамал от Кошов – живо човешко съкровище” (Николай
Ненов, Десислава Димитрова, Арена Медия, България, 20 мин.)
Продукцията на Регионален исторически музей – Русе и Арена Медиа показва днешната реплика на
ергенския маскараден обред „Джамал”, който се изпълнява по Ивановден в русенското
село Кошов. В маскарадната дружина вече участват както възрастни женени мъже, така
и деца. Това е знак за устойчивост на традицията и едно от изискванията за
включване в Националната система „Живи човешки съкровища”, съгласно Конвенцията
на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
16:30 ч. – „Сурва – ритъм и звук” (Веселка Тончева, Екатерина Минкова, Панайот Данчев, продукция
на БНТ, България, 26 мин.)
Филмът представя Фестивала на маскарадните игри – Сурва в
град Перник с фокус върху ритъма и звука – техния смисъл в ритуала в миналото и
в празника днес. Звънците, хлопките, чановете, тюмбелеци имат своята тайна на
изработване, а съвременният градски човек понякога за пръв път вижда звънци на
подобни фестивали, окачени върху кукерите. Звукът е вибрация, а когато е част
от ритуала, той е магичен, въздейства върху хората, предметите, природата. Ритуалите
във време на преход – между старата и новата година, от един сезон в друг, от един
социален статус в друг са били особено важни в традиционното общество. Днес ритуалното
вече не е това, което е било, вярата в неговата сила се променя. Обикалянето по
домовете днес е празник и веселие. В Перник всичко е маски, звук и ритъм. Но
ритъмът не е един, ритмите са много, те се сливат и така създават ритъма на
празника.
17:00 ч. – „Каленик, последният ден на градския пазар” (2011,
Иван Вукович, Милан Милетич, Сърбия, 28 мин.)
С носталгия и доза романтичен хумор, филмът улавя
традиционната култура на пазара в сръбските градове, която е на път да изчезне.
Лентата показва една година от живота на Каленик, централният пазар на Белград,
който трябва да се модернизира и да се превърне в гигантски търговски център.
17:30 ч. – „Кои сте вие, какви сте вие?” (Младен Стаич,
Младен Милосавлевич, Сърбия, 27 мин.)
Този филм на двама студенти по етнология и антропология,
показва обичаите и всекидневният живот на обитателите на четири села в района
на Княжевац. Жителите са предимно стари хора, които се сблъскват с депопулацията
и постоянното обезлюдяване на сръбските села.
18:00 ч. – „Дяволско коло” (Тамара Попов, Сърбия, 24 мин.)
В селата на Източна Сърбия живеят над 40 баячки, пророчици и
чародеи, при които всеки ден идват хора да търсят спасение и надежда.
Ръководейки се от тези страхове, чародейките започват дяволска игра, с която не
са наясно и от която няма връщане назад. Черната хроника на сръбския печат
изобилства от съобщения за убийства, които се обясняват с черна магия.
Въпросите, които си задава филмът, са за границите на собствения страх и
всичко, което сме готови да направим за да го премахнем.
18:30 ч. – „Старовремска жътва” (Георги Крумов, Симеон
Григоров, Симеон Мильов, продукция на TVT, България, 29 мин.)
Филмът на Телевизия Туризъм ни прави свидетели на една
истинска, старовремска жътва и ни отвежда до село Стефаново, в Радомирското
поле, където местните жени и мъже ни показват как се е жънело в стари времена,
далеч преди да бъдат измислени тракторите и комбайните. Облечени в автентични
носии и сред атмосферата на незабравимите жетварски песни, те ни представят
отдавна забравени ритуали и обичаи, посветени на жътвата. Разказът умело стъпва
на класически български произведения за жътвата от Елин Пелин и Йордан Йовков,
в акомпанимент с неповторимия глас на народната певица Славка Секутова, защото
неизменна част от жътвата е типичната
жетварска песен. Започната от една жена, друга й припява и така песента
се носи от клас на клас над полето – химн и на тежкия жетварски труд, но и на надеждата
за бъдеще.
19:00 ч. – „Нестинари” (Златолина Семова, България, Австрия,
41 мин.)
Документалният филм "Нестинари" възниква в
следствие на теренните проучвания на нестинарските игри във връзка с дипломната
работа на Златолина Семова. Филмът представя на зрителя съвременното състояние
на един стар ритуал, забулен в мистика, който не спира да буди любопитство и
интерес у поколения зрители,
изследователи, туристи. Авторът предприема краткотрайно пътуване от
Виена до село Българи, по време на което се надява да намери отговори на
въпроса какво значение има за съвременния човек изпълняването на един свещен
ритуал.
19:45 ч. – „Хурката” (Веселка Тончева, Екатерина Минкова,
Камен Колев, продукция на БНТ, България, 28 мин.)
Филмът представя хурката като вещ от традиционната българска
култура, различните аспекти от практическото й приложение и значение в
традиционния бит, ритуалния й характер в обредността, значението й в мъжко-женските
отношения и отъждествяването й с женското, присъствието й в легенди като тази
за Тодорини кукли. Легендата, както и въобще традиционния поглед към хурката,
са представени от баби от с. Спанчевци,
а самата хурка може да се види в многообразието от екземпляри от фонда на
Националния етнографски музей. Етнологът доц. д-р Надежда Тенева коментира разновидностите на хурката, възможните й
смисли и роли в традиционната култура, значението на орнаментиката й, а майсторът-копанар
Верослав Цветков от Враца ни запознава с техниката на изработване, различните
форми на хурки и мястото на традиционния занаят в миналото и днес.
20:15 ч. – „Къната” (Веселка Тончева, Екатерина Минкова,
Панайот Данчев, продукция на БНТ, България, 28 мин.)
Филмът представя къната и къносването в традиционната
култура на турци, цигани и българи мюсюлмани в България, но с опит за по-широк
културологичен поглед към тази традиция – например рисуването с къна в Индия и
връзките, които биха могли да се открият между културите. “Фолклорната” страна
на темата е илюстрирана с къносването на ръцете на булката при помаците от
Тетевенско, както и демонстрация на къносване при софийски роми от кв.
Факултето (което е действащ ритуал в тази общност и днес). В интервюто с
етнолога доц. д-р. М. Карамихова се
изяснява ритуалният характер на действието, неговият смисъл и символика
у нас, както и се проследяват историческите му корени и териториално разпространение.
Съвременният поглед към рисуването с къната ни отвежда в Студио за татуировки,
където ще видим какво рисуват хората по телата си днес и какви са татуировките в
миналото и днес.
20:45 ч. – „Последният гъдулар” (2009, Сахит Коколи, Косово,
45 мин.)
„Последния гъдулар” е филм, занимаващ се с албанския епос,
който е един от последните съществуващи в Европа. В центъра на филма е Ис
Елези, музикант от областта Ругова в Косово, който пее този епос в съпровод на
гусла. Той може да изпее над 20 хиляди стиха, главно от героичния цикъл, но
също така и от албанския исторически епос. Чрез него се третира технологията на
пеенето на тези песни, изграждането им, стилистичните фигури, автентичността на
древността. Албанските гъдулари сами изработват своите инструменти.
Технологията на работа е представена във филма от гъдуларя от областта Ругова
Садик Рама, който изработва гусла, но също така е и един от най-добрите певци
на героичния епос.
21:30 ч. – „Трифун Бомбаджията” (Сладжан Стоянович, Сърбия, 12
мин.)
Филмът разказва историята на Трифун Митич от Биновце, Южна
Сърбия, който в продължение на 10 години се опитва да изкопае неескплодирали
бомби в своя двор, стоварени от НАТО. Колкото повече кубичните метри пръст се
увеличават, толкова повече недоволството и страхът у се съседите му се
увеличава, но старият Трифун продължава своята битка. Страхът за живота му
отдавна е спрял да го притеснява и както сам казва вече няма какво повече да губи.
